Как да върнем искрата във връзката си?

Въпреки че химията е важна, тя не е устойчива и не осигурява достатъчно силна свързаност, за да поддържа връзката. 

Знаете ли какво може да помогне за подобряване и поддържане на партньорството, което имате в момента? 

Transcript

Copy Transcript Copied

Всички имаме предизвикателства във връзките си. 

Добре дошли отново!

Исках да направя този епизод, защото знам, че често се случва да ги пренебрегваме и да продължаваме напред. Защо? – защото е познато, защото е по-удобно..НО какво се случва тогава - не се чувстваме видяни, чути и разбрани.

Затова днес искам да поговоря за причините, поради които губим искрата в отношенията си, и как, всъщност да я върнем. Вдигнете ръка, ако някога сте губили тази искра в една връзка. 

Между другото, ако току-що сте се разделили или връзката Ви току-що е приключила, това може да отговори на много въпроси, така че нека се впуснем направо в темата. 

Истината е, че ние сме очаровани и пристрастени към идеята за наличие на химия. Колко пъти чуваме: „Излязохме на няколко срещи, но не почувствах никаква искра“ или „Няма да изляза на втора среща, защото не почувствах никаква химия“. „Виждаме се, но знаеш ли, няма това чувство, не изпитвам пеперуди в стомаха и не потрепервам при вида му.“, нали? 

Всички сме чували това, всички сме го казвали и е вярно, че искаме да изпитваме химия с човека, с когото потенциално бихме могли да прекараме живота си, няма нищо лошо в това и дори мисля, че е нормално. Обаче, това е нещо, което мисля, че понякога се надценява. 

Трябва ни баланс.

Толкова много от нас понякога надценяват тази химия и подценяват характера на човека отсреща. И аз съм го правила.

Химията започва връзката, но характерът я продължава. Нека повторя: химията започва връзките, а характерът ги продължава и поддържа. 

Характерът на някого и Вашият характер се проявяват наистина, когато сте стресирани, когато сте уморени и изтощени, когато имате предизвикателства и нещата не вървят както бихте искали. А тези неща се случват с напредването на една връзка. 

Когато се виждате в началото, причината, поради която има толкова много химия, е, че се виждате само един час на ден или два часа на седмица, или два часа на две седмици, един ден на месец - каквото и да е. И през това време не виждате 360° на този човек, а виждате 45° или дори по-малко от него. Ние сме много по-сложни, имаме много повече неща, които се случват, а нашите характерни черти, като интересите и ценностите ни, са по-скоро част от възпитанието ни и произтичат от културата, която ни заобикаля, докато растем. 

Бих казала, че във всяка връзка трябва да еволюираме от химия към характер, ако наистина искаме връзката да прогресира, и мисля, че твърде много от нас продължават да поставят твърде голям акцент върху химията твърде дълго време.

Това се случва по много различни начини.

Например, надценяваме химията и подценяваме характера с идеята за лошото момче. Колко от Вас, дами някога са били привлечени от лошото момче? 

Типът „лошо момче“ е много по-разпространен, защото мъжете са склонни да демонстрират по-често това, което психолозите наричат „тъмната триада“ от характеристики. Тя включва характеристиките:нарцисизъм, психопатия и манипулативност, както и екстремна фокусираност върху собствените интереси пред тези на другите. 

Когато ги разгледаме критично, тези характеристики изобщо не звучат привлекателно, нали? Искам да кажа, че не бихте харесали такъв човек, ако Ви го опиша сега напълно обективно. Но в реалния свят, те могат да бъдат доста съблазнителни. 

В едно проучване дали описания на два типа мъже „нормални момчета“ и „лоши момчета“. Лошите момчета са описани с помощта на черти от списък с характеристики, типично свързани с нарцисизъм, като желание за внимание и възхищение, липса на угризения или чувствителност, липса на загриженост за морални стандарти и цинизъм. След това изследователите помолили жените да оценят привлекателността на мъжете въз основа на тези описания и, както се досещате, лошите момчета се оказали на първо място. Изследователите стигнали до заключението, че два фактора могат да влияят на избора на жените : първо, биологията – лошите момчета имат черти, които жените могат да интерпретират като признак, че са по-силни генетично и следователно по-добри партньори за размножаване; но на по-ежедневно ниво това може да се дължи на способността на лошите момчета да се продават. Помнете, че сред тъмната триада е манипулацията и способността да се представят в благоприятна светлина.  

Причината, поради която споделям това с Вас и защо губим искрата, е защото от самото начало можем да бъдем привлечени от грешния човек. След което започваме да виждаме реалността на този индивид и когато това стане, трябва да се пренастроим. 

Естествено е да вземем грешно решение, да бъдем привлечени от грешното нещо, след което да видим реалността, а най-голямата грешка, която правим, често е, че пропускаме очевидно, а именно - че този човек не е подходящ за нас. Пренастройването, или най-доброто, което можем да направим в този момент, когато наистина сме разбрали реалността, е да продължим напред. 

Сега искам да се впуснем в едно проучване за любовта от пръв поглед. Участниците, имали опит с любов от пръв поглед съобщили, че са били по-склонни да подчертават важността на физическата привлекателност пред концепции, свързани с истинската любов, като интимност и ангажираност. Забележете как постоянно сме заблуждавани. Когато сме по-млади, заради развитието на устройството на мозъка, ние сме по-склонни да следваме чувствата си, а не разсъжденията и самоконтрола. Ето защо, всъщност, това е толкова интересно. Не мислите ли, че когато бяхте по-млади, чувствахте по-силна химия? Не мислите ли, че когато бяхте по-млади, се чувствахте по-естествено привлечени от хората, дори когато не излизахте на срещи, докато сега, като възрастни, излизате на толкова много срещи и не чувствате нищо, а също и самоконтролът Ви е по-силен? Както пишат изследователите, ние предполагаме, че любовта от пръв поглед не е отделна форма на любов, а по-скоро силно първоначално привличане. 

Има и едно нещо, наречено хедонистична адаптация. Това е цикъл, който обяснява защо щастието достига връх през първите две години от брака или съвместното съжителство, след което се връща до предишните нива. Изследователите наричат този ранен етап на любовта „страстна любов”. С течение на времето, ако любовта изчезне, тя има тенденция да се превърне в нещо, което все още е красиво, но понякога и стресиращо. Когато нещо е ново, изпитваш стрес и вълнение едновременно. Например, вълнение, че поискаха номера ми и стрес дали ще ми пишат. Вълнението „О, Боже, отиваме на първата си среща“ и стресът „Дали ще излезем отново?“. 

С течение на времето, ако любовта продължи, тя има тенденция да се превърне в нещо все още красиво, но по-малко заредено с това вълнение и стрес. Това по-късно състояние се нарича състрадателна любов и се характеризира с дълбока свързаност. Така че, когато нещо стане рутина или постоянно достъпно, то естествено губи искрата си. Защото, когато трябва да гадаеш кога ще видиш някого и когато се изненадвате един друг, естествено, това има искра.

Голяма част от тежестта на любовта се поема от по-дълбокото ни привличане, това на нашия характер и ценности, и колко добре си пасваме един на друг. 

Ако никога не погледнем отвъд искрата, когато първоначалната химия започне да избледнява, връзката се разпада. 

Затова искам да продължа да подчертавам силата на целите, ценностите и по-дълбокото разбиране на човека. 

И така, говорихме за идеята, че от самото начало сме привлечени от грешното нещо, не преминаваме от химия към характер и ако има химия, трябва да разберете, че това е биология, буквално се променяме, хормоните ни се променят, химикалите, които се освобождават, се променят. Колкото повече време прекарвате заедно, толкова по-удобно се чувствате и ставате по-естествени с тях.

Следващото нещо е наистина много важно и мисля, че за него отново не говорим достатъчно. Вначалото на една връзка искаш да спечелиш другия човек, но след това, когато връзката напредне, искаш, например, той да загуби в спора. Прекарваш първите няколко месеца, опитвайки се да спечелиш другия човек, а сега всичко, което искаш, е да го победиш. Замислете се. И това е предизвикателството - че връзката вече преминава от сътрудничество към състезание. Това е и моментът, в който връзката започва да се разпада.

От нас зависи дали ще изберем конкуренцията, което ще доведе до оплаквания, критика, сравненияили сътрудночеството във връзката, което води до всички тези чудесни неща, които наистина търсим. 

Винаги идва момент, когато се налага да решите дали избирате да се състезавате с този човек, или избирате да се състезавате за това кой може да обича и радва другия повече. И това е още една причина, поради която връзките се провалят. 

Мисля, че ако наистина помислим за живота си, ние винаги избираме между две неща - сравнението и състраданието. Така че, следващия път, когато се карате, запитайте се: „Състезавам ли се с човека, когото се опитвам да победя, защото това няма смисъл? Искам ли да си сътруднича с него?“, „Какво искам да постигна?“. Буквално си задайте този въпрос.

Ще споделя още едно страхотно проучване. Учените намерили хора, които са били женени средно 21 години, които заявявали, че все още са много влюбени. Те сканирали мозъците им, докато тези хора гледаха снимки на познат, близък дългогодишен приятел и познат, с когото не са били толкова близки, и след това докато гледат снимка на партньора си. 

Във втория случай те показали активност в области на мозъка, които са свързани с трите основни човешки инстинкта: сексуалния инстинкт, инстинкта за романтична страст и инстинктът ни да изпитваме привързаност. Идеятя, която споделят изследователите е, че привързаността, която наричат още „харесване“, може да бъде основа за щастливи дългосрочни връзки. 

Всъщност, много хора се разделят, защото се обичат, но вече не се харесват. Склонни сме да мислим, че любовта обхваща всичко, но да харесваш някого означава, че всъщност ти харесва да си около него. Любовта означава, че ти пука за него. Може да имаш дълбоки чувства към някого, но ако не го харесваш - не се разбираш с него.

Така че, когато изследователите сравнили резултатите с мозъчната активност при тези, които преживяват ранна любов, нововлюбените показали активност почти изцяло в областите, свързани с допамин, който подхранва страстната любов.

Затова, все още можем да изпитваме интензивна любов много години след сватбата или съжителството, но в тези по-късни години горивото на любовта се променя. 

Можете да си представите ранния етап на връзката и цялата тази първоначална страст като бензин, който гори силно и бързо, но не е устойчиво. Когато се свързваме на по-дълбоко ниво, когато се изслушваме един друг, когато се държим за ръце или се прегръщаме дълго, ние влагаме и с течение на времето получаваме трайната топлина на дълготрайна връзка.

Това, което разбираме от проучването е, че вместо да създават климат на несъгласие и съпротива, двойките приемат нуждите един на друг. Това е идеята: „Правя ли така, че партньорът ми се чувства видян, чут и разбран, и аз чувствам ли се видяна, чута и разбрана? Отделяме ли достатъчно време, за да се чувстваме видяни, чути и разбрани?“.

Мисля, че твърде много хора смятат, че вече са чули всичко от партньора си, че вече са виделидостатъчно от него, че вече са го опознали и няма нужда да се стараят за това. Нали? 

Има едно предположение, че вече сме го разбрали, а това всъщност ни блокира. И затова искрата изчезва. Защото сега гледаме само старите неща, свързани с партньора си и не проявяваме желанието да научаваме нови неща. 

Една от причините, поради които връзките и химията избледняват, и това, което можем да направим, е, че не осъзнаваме, че връзките не са само за удоволствие, а за да достигнем най-големия си потенциал. Партньорът Ви ще Ви подтиква, ще Ви предизвиква по начини, по които никой друг не е правил, и всъщност, това може да извади най-доброто от Вас, ако сте готови да го покажете. А мисля, че твърде много от нас се страхуват да го покажат заради егото си. Не искаме партньорът ни да ни предизвиква. 

Сега, не казвам, че партньорът Ви трябва да Ви критикува или да Ви сравнява с други хора, това не е здравословно, но той може да Ви предизвиква по толкова много други начини. Може да предизвиква егото и да има много израстване.

В една книга, която четох, пише, че взаимоотношенията не са предназначени да ни осигуряват безкрайно щастие и че трябва да фокусираме вниманието си върху душата си, а не върху личността на другия. Така че, когато гледаме на проблемите от гледна точка на душата си, спираме да се поставяме в центъра, не питаме какво не е наред с нас, а питаме как провалът на тази връзка ни помага или какво в нас не е в хармония, че сме избрали да бъдем във връзка, която не уважава нашите ценности. 

Пише още, че проблемите във връзката не означават непременно, че нещо не е наред. Вместо това,тези предизвикателства може би ни канят да се облегнем един на друг. Периодите на стрес и моментите на несъгласие, всъщност, могат да служат като своеобразно начало на по-значима връзка, в която разбираме и се отнасяме към себе си и към другия човек на по-дълбоко ниво. Разбира се, и двамата, участващи във връзката трябва да имат тази осъзнатост.

Обичам тази идея, че предизвикателствата не означават, че просто си тръгваме, а че това може да бъде най-големият растеж, през който заедно можем да преминем. 

Проблемът е, че понякога ние измерваме самочувствието си и самооценката си според това колко добре върви връзката ни, а не според това как се чувстваме, как се развиваме или какво постигамесамите ние.

Друго нещо, което ще спомена тук, е инвестицията, която правим в нашите взаимоотношения. Има едно много забавно проучване, което показва корелацията между това колко пари харчат хората за сватба и процента на разводите. Изследователите открили, че колкото повече една двойка е похарчила за сватба, толкова по-вероятно е бракът да не продължи. Сега, не Ви казвам да не правите голяма сватба, наистина – аз нямам никакъв опит в това, но, което казвам, е трябва да се замислим дали инвестираме повече във външни неща, например събития, или инвестираме стойноств нашата връзка. 

Още нещо интересно: клинични психолози съветват да се правят консултации преди сватбата или съвместното съжителстване, защото наличието на структурирана среда, в която можете да изразите чувствата си и да получите подкрепа, всъщност Ви помага да решите проблемите, така че те да не се появят по-късно. Защото с напредване на времето, предизвикателствата стават да по-трудни за разрешаване и наистина могат да доведат до развод. 

Мисля, че избягването на проблемите с надеждата, че нещата ще се оправят, рядко дава резултат. 

Надявам се, че този епизод е бил наистина поучителен за това колко е естествено химията да изчезне, колко е естествено съвместимостта и характерът да се проявят. Тогава имаме избор между конкуренция или сътрудничество и накрая имаме избор между това да се разкрием и да създадем дълготрайна душевна връзка, както и да не спираме да работим за нея. Не казвам, че връзките не трябва да са забавни и вълнуващи, но в същото време следва да има растеж, който е още по-удовлетворяващ. 

Сигурна съм, че може да усетите това, ако например, сте човек, който ходи редовно на фитнес и се храни наистина здравословно. Въпреки че, в началото е било неудобно, чувството е много по-добро, ако сте работили върху тези неща.

В една трудна връзка успехът, който изпитваме от този тип растеж, е много по-голям от всяко удоволствие до момента.

Благодаря Ви много, че ме изслушахте!