Добре дошли отново!
Ако слушате това и не сте на 20, все пак сте добре дошли тук. Тези уроци важат и за Вас, ако не сте доволни от мястото, на което се намирате в живота, и сте на 30, 40, 50 или 60 години. Затова, все пак изслушайте това. Съветите и инструментите, които споделям, са безценни, независимо от възрастта Ви.
Много държа на уроците, които научих през последните 10 години, и ми е важно да ги споделя с други хора, защото бих искала някой да ме беше хванал за ръка и да ми беше показал пътя, но реалността е, че никой няма да дойде да Ви спаси, никой не дойде да спаси и мен. Аз трябваше да науча тези неща и следователно ми отне повече време да създам това, което исках, отколкото ако някой ми беше показал стъпките.
Така че днес ще поговоря за 6 различни неща, които бих искала някой да ми беше казал, когато бях на 20 години, за да бъда успешна и за да имам живота, който искам. Надявам се да намерите епизода за наистина полезен.
Когато бях на 20 години, се чувствах изгубена и нямах представа дали ще успея. Това са съветите, които бих искала да си дам, които биха променили всичко.
Първият е може би най-трудният урок, който някога ще научите. С кого излизате и в крайна сметка за кого решавате да се омъжите, има пряко отношение към това колко успешни ще станете. Всеки е чувал поговорката, че ставате като петте хора, с които прекарвате най-много време. Човекът, с когото имате връзка и в крайна сметка решавате да прекарате остатъка от живота си, ще създаде среда, която или ще Ви помогне да стигнете там, където искате, или ще Ви отведе в напълно различна посока. Той ще бъде или вашият най-голям поддръжник, вашата най-голяма опора, човекът, към когото се обръщате за съвет и мъдрост, или ще бъде човекът, който задава въпроси като „Наистина ли имаш нужда от всичко това?“ или да казва неща, които Ви обезсилват, като „Не знам дали наистина можеш да стигнеш дотам.“ Ако този човек не разбира и подкрепя целите, които имаш, визията, която имаш за живота си, как мислиш, че ще ти помогне, за да стигнеш дотам. Ако не сте доволни от това, което сте, от това, което сте направили, от мястото, на което сте днес, човекът, с когото сте, трябва да види този потенциал и визията, която имате за живота си. А не да се радва, ако ходите по барове, излизате и правите глупави неща и използвайки младостта си като извинение. Не ви трябва някой, който се влюбва в днешната Ви версия. Трябва Ву някой, който да приема човека, когото сте днес, но в същото време да вярва и подкрепя напълно човека, който се опитвате да станете.
През 20-тте си години, обикновено даваме приоритет на химията и комфорта в отношенията, вместо да се замисляме дали този човек може да ни бъде партньор, дали може да ни помогне да стигнем там, където се опитваме да стигнем. Това няма нищо общо с комфорта и химията, а е свързано с факта, че ще прекарате най-голямата част от живота си с този човек. Подходящият партньор за Вас ще бъде този, който е в синхрон с Вашатата визия за бъдещето и който Ви тласка към нея. Така че, не губете години във връзки, които Ви изтощават емоционално и Ви пречат да постигнете целите си. Ако бъдещето Ви не е в синхрон с това на човека, с когото искате да прекарвате времето си, тогава нито любовта, нито историята помежду Ви ще Ви помогнат да изградите живота, за който мечтаете.
Преминаваме към #2 - митът за това, че сме готови.
Имах едно много интересно преживяване, когато бях на 23 години, защото излизах с човек, който беше много по-голям от мен и съответно много по-опитен от мен. Тогава го смятах за идеалния пример за човек, който има всичко; беше толкова красноречив и имаше толкова много опит и успехи; беше толкова умен и всички тези неща бяха причината да го заобичам толкова много, но в същото време тези също ме спираха. Защото мислех, че трябва да бъда и да имам всичко това, за да реша, че съм готова. Истинското прозрение за мен беше да осъзная, че имам толкова кратък период от време, в който да направя колкото се може повече неща и съответно грешки, за да бъда един ден наистина готова. Защото, истината е, че никога нямаше да се почувствам готова, ако продължавах да отлагам възможността да натрупам опит. Когато си 20, никой не очаква да си особено добър в нищо, така че използвайте възрастта си и младостта си в своя полза. Но ако не го преодолееш, ще осъзнаеш, че се чувстваш по същия начин на 30, на 40 и на 50. Възрастта не ни кара да се чувстваме по-уверени. Възрастта всъщност не ни дава опит. Има много неопитни 60-годишни, които просто никога не са направили стъпките, когато са били на 20 години, за да се научат да се чувстват неудобно и да действат дори когато не са готови. Не е нужно да сте измислили всичко. Ще бъда честна с Вас, никога няма да можете да знаете всичко. Работещият процес е да правите малки стъпки всеки ден. И Ви обещавам, че ако правите това, постепенно ще започнете да разбирате.
#3 е нещо, с което всички можем да се идентифицираме. Не сме нито прекалено млади, нито прекалено стари за каквото и да било. Но когато бях на 20 искам някой да ми беше казал да помисля за 20 годишните милиардери или за списъка на Forbes „30 под 30“. Има хора, които правят големи неща на тази планета в много млада възраст. Те трябва да ни вдъхновят и да ни напомнят, че не сме прекалено млади, за да правим големи неща, а по-големите неща, с които се заемем през 20-те си години, ще имат ефекта на снежната топка, защото просто ще започнем да се заемаме с все по-големи и по-големи неща напред в годините. Мисълта, че сме само на 20 или 30, не бива да ни накара да мислим, че просто ще отлагаме важните неща за по-късно. Защото проблемът е, че никога няма да научим уменията, когато сме по-големи. Всъщност сме твърде стари. Твърде стари, за да имаме извинения, че не полагаме усилия за себе си; твърде стари, за да не вземаме на сериозно целите си, за да губим времето си с неща, които не съответстват на това, което искаме да станем. Така че, на колкото и да сте, започнете да мислите, че още не сте направили достатъчно в живота си; че трябва да се задействате. Това преосмисляне ще промени всяко едно действие, което предприемате през деня.
Само хората, които създават вътрешното усещане за спешност създават успех за себе си, защото знаят, че е спешно да свършат нещо.
Отделете време, за да инвестирате в уменията и в нагласата си.
Аз съм на 35 години и сега трябва да се връщам към неща, които бих могла да науча, когато бях в университета. Ако бях ги взел по-насериозно, когато бях на 20, днес нямаше да се налага да отделям допълнително време за това.
#4 - трябва да намерите подходящите ментори. Избягнах толкова много лоши решения, защото започнах да се уча от грешките на други хора. Но ето суровата истина: менторите, които най-много са повлияли на живота ми, не бяха милите хора, а тези, които изискваха повече и ме натискаха да се променям и развивам. Никога не беше удобно и никога не се чувствах така. Колкото и да се ядосвах, да се разочаровах или да опитвах да се защитя в тези моменти, беше правилното нещо, през което трябваше да премина. Това ниво на организираност, самодисциплина и подготовка е необходимо, но никога не бих научила това, ако някой не ми беше посочил по много неудобен начин нещо, което Не правех.
Така че, Вашите ментори могат да бъдат хора, на които се стремите да приличате, но могат да бъдат и хора от настоящата Ви работа, от семейството Ви, от обкръжението Ви, които правят неща, които Ви вбесяват. Защото тези неща, които Ви вбесяват в другите хора, всъщност, Ви учат как да създадете правилната среда за другите хора, когато сте в положението им.
Не очаквайте, че нещо ще Ви бъде поднесено на тепсия; че някой просто ще Ви вземе под крилото си и ще Ви отведе в обещаната земя на успеха. Никога няма да стане така. Винаги ще има неудобства. А ментори има навсякъде, така че започнете да обръщате внимание на тези малки индикации в живота си. Това са хората, които правят неща, от които можете да се поучите, за да станете по-добри и да създадете среда, която действително ще Ви позволи да имате живота, който искате. Целта не е да търсите ментори, които да Ви карат да се чувствате комфортно, а да търсите тези, които ще Ви подтикват да правите повече и да бъдете по-добри. Търсете тези, които ще Ви карат да повишавате стандартите, които сте си поставили.
Стигаме до номер 5. Вашата среда е всичко. Всяка част от Вашата среда е отражение на Вашите стандарти. Има много физически примери за Вашите стандарти – как поддържате нещата си, колата си, колко организирано е бюрото Ви, как изглеждат гардероба, спалнята или кухнята Ви. Всичко, което правите има значение, дори ако мислите, че е без значение. Не е без значение! Вярвам, че хората се раждат с големи мечти, но не разбират, че ако не могат да контролират дори тази среда, например как изглежда колата и; ако не могат да контролират себе си - какво ядат или не ядат, дали ходят на фитнес - ако не могат да се справя с тези неща, как по дяволите ще имат самочувствието и способността да контролират средата на някой друг? Така че, ако искате да станете най-добрата версия на себе си, трябва да имате абсолютен контрол над средата си, а това означава да се откажете от хората, местата и нещата, които вече не Ви служат, защото те ще блокират способността Ви да напредвате.
Накрая номер 6 - едно от любимите ми неща: „Напрежението е привилегия.“. Когато бях в 20-тте си години винаги мислех, че тежкото вътрешно чувство на напрежение означава, че нещо не е наред. Всеки краен срок ми се струваше задушава. Очакванията ми се струваха напълно несправедливи. Докато не осъзнах, че трябва да приема, че Аз съм главният герой в живота си. А когато си главният герой в живота си, натискът е нещо добро. Знаеш защо трябва да правиш всичко тези неудобни неща, за да можеш да създадеш този живот, което в крайна сметка искаш да имаш. Големите неща не се случват, без да се научим как да превръщаме тези моменти на натиск, които изглеждат незначителни, в моменти, които наистина имат значение!
Така че, трябва да направим всичко необходимо, за да се мотивираме да правим нещата, които имат значение в живота ни. Дали това са срещи, спазването на срокове, организирането на неща, осъществяването на планове - повишете залога! Дори ако тези неща звучат абсурдно за приятелите Ви, за семейството Ви, за всеки, на когото бихте го казали. Защото умението да превръщате нещата, които трябва да се случат в живота Ви, особено, които са неудобни - в реален резултат – е безценно. И ако не научите това през 20-те или 30-тте си години, това е краят на играта. А никой не може да Ви отнеме това и то е умение, което се натрупва и натрупва с годините, защото придобивате повече увереност и способност да правите големи неща.
Това бяха шестте урока, които бих искала да знаех в 20-те си години.
До следващия път!
