Днешният епизод e по-личен, защото темата ми е много на сърце.
Искам да поговоря за желязото (особено за поддържането на нивата а желязо, ако сте веган).
Защо темата е лична за мен?
Защото преди години установих, че имам сериозен дефицит на желязо.
Като връщам времето назад си спомням колко трудно ми беше да отида на групова тренировка, която включва и кардио елементи, въобще не говоря за изцяло кардио тренировка. Мислех си, че вероятно защото нямам никаква физическа подготовка, но честно казано, никога не ми се е струвало подходящо за тялото ми. Сякаш то ми казваше – не мога.
Спомням си също, че бях толкова изтощена. Буквално се събуждах и нямах никаква енергия. Беше ми трудно да ставам от леглото и се чувствах зле.
Винаги в тези моменти се спирах и се питах: „Ей, аз съм на 20 и няколко години. Какво става с мен?“ Честно казано, чувствах се стара, чувствах се крехка и слаба. Знаех, че нещо не е наред. В същото време, тъй като водех здравословен начин на живот, пиех си витамините, спазвах режим на съня в един момент очевидно свикнах да не се чувствам добре. Просто си казах, явно не мога да тренирам или нямам достатъчно воля да правя това; казах си, може би е от стреса, защото се случваха много неща или може би е от раждането и това, че първите години гледането на малкото дете е трудно. Иси казах: „Нека просто да продължа с обичайната си рутина, нека продължа да давам всичко от себе си.“ Но чувството, че се чувствам доста слаба и доста демотивирана, и доста като че ли не съм себе си, не ме напускаше.
Винаги съм била изключително взискателна към себе си и непреклонна щом се отнася до моето развитие, така че някак си се справях и постигах целите си. Но цената, която плащах беше огромна.Постоянно бях с много ниска енергия, бях уморена през повечето време, но никой не можеше да осъзнае това, защото все пак бях част от „Клуб 5 сутринта“ и външно изглеждах супер дейна. Исках да следвам уелнес целите си и да живея според ценностите си. Исках да бъда пример и да живея страстта си, не само да имам диплома за коуч или нутриционист. Казвах си, и това ще мине. Но всъщност не мина.
Бях бледа, тренировките определено ме изморяваха, ако се опитвах да ги включа, дишах по-тежко, изморявах се повече, понякога ми се виеше свят. Особено след раждането на дъщеря ми започнах да имам проблеми с почивката, така че започнах да се събуждам доста пъти през нощта и това продължи дълго след като тя престана да се буди. Лягах си уморена и на следващия ден се будех изморена. Чувствах се летаргична, със замъглено съзнание и разчитах на кафето, за да свърша задачите си.
Няма да разказвам цялата история, защото не искам да звучи драматично, но искам да разберете за какво искам да говоря днес.
Но тогава си казах си казах: „Добре, аз съм на 20 и няколко години. Не би трябвало да имам тези проблеми!“
Дори когато стоях пред компютъра, работа, която не изисква много енергия, дори и това бешеуморително. След една-две срещи трябваше да си почивам. Не бях продуктивна.
Всичко ставаше доста тревожно.
Така че си казах, че трябва да отида на лекар.
Историята от тук, накратко - направих си кръвен тест; оказа се, че желязото ми е много, много ниско, наистина много ниско - бях под най-ниската граница.
Това беше доста шокиращо. И сега всичко продоби смисъл.
Защото част от симптомите на дефицит на желязо са: умора, слабост, тревожни чуства, изтощениепрез целия ден, събуждаш се уморен дори след цяла нощ сън; суха и бледа кожа - червените кръвни клетки стават по-малко ефективни в доставянето на кислород, така че това причинява кожата да изглежда бледа; меки и чупливи нокти, косопад, главоболие; неспокойни крака; задух по време на тренировки и други.
Това, което искам да чуете от мен и което знам, че ще Ви помогне е следното: ако нещо в живота Ви се влоши, свързано със здравето Ви или в живота Ви като цяло – опитайте се да погледнете какво правите, какво сте направили преди това да се случи, какво сте променили.
През всичките тези години Аз не бях се променила много. Имам предвид, че правех същите неща за здравето си – пиех си добавките, хранех се добре, имах рутина. Не разбирам как беше възможно да стигна до тук – може би раждането беше преломният момент в моя случай.
За някои хора е нещо малко, колкото и лудо да звучи, това може да е бягането. Съществува нещо, наречено „анемия на бегащите“. Съвсем грубо казано, когато започнете да тичате, губите повече желязо заради ударите на краката ви по земята, а също и чрез потта. Абсолютно невероятно.
Но, истината е, че този проблем за мен отвори любопитството и ме отведе до вратата на това да стана уелнес треньор и нутриционист. Всъщност, това негативно преживяване ми показа моето призвание. И съм благодарна за това. Иначе, никога нямаше да навлезя толкова надълбоко в тези теми – как можем да си помогнем; какви добавки да пием; кои храни какво съдържат; как правилно да се комбинира всичко това, за да получим реални резултати.
Не се срамувам от тази истрория, а напротив. Щастлива съм, че мога да бъда съпричастна на хората до такава степен, защото знам какво е да си от другата страна.
За съжаление, такива неща се случват, въпреки че уж правим всичко правилно.
Както можете да видите, някои неща просто не се харесват на тялото.
Понякога и генетиката играе голяма роля.
За мен изглежда, че беше стрес и комбинация от неща, за което ще Ви разкажа в друг епозод.
Но основно това, което трябваше да направя и което правя в момента, е, че получавам инфузии(вливания) с желязо, за да попълня нивата си. Добавките при мен не помогнаха.
Сега се чувствам малко по-добре и разказвам всичко тов, защото смятам, че е поучителна история. Поуката е, че трябва да слушаме тялото си и да си правим кръвни изследвания.
Мисля, че ако има нещо, което искам да запомните от подкаста ми като цяло, не само от днешния епизод, то е, че ако чувствате, че нещо не е наред, силно Ви препоръчвам да си направите изследвания!
Например, ако постоянно се чувствате уморени, въпреки че правите правилните неща, ако чувствате, че отслабвате, въпреки че правите правилните неща, ако се чувствате замаяни и имате постоянна задуха или просто имате много главоболия, може би си струва да проверите какво се случва вътре във Вас.
В случая с желязото, особено за нас жените, тъй като имаме по-голяма загуба на желязо заради месечния цикъл.
Проучвайте и търсете решение. Вслушвайте се в телата си.
Ако чувствате нещо различно или че нещо вече не работи толкова добре, тогава определено го проверете.
Това е част от причината да съществува моята 6-месечна програма и veronikahealth.com като цяло. За да мога да Ви помогна да се справите.
И в същото време искам да повиша осведомеността относно желязото.
Така че, ако в момента не ядете леща, нахут, боб, тофу, темпе, тъмно зелени листни зеленчуци, тиквени семки, слънчогледови семки и киноа, тогава вероятно не получавате достатъчно желязо -защото това са храни, богати на желязо.
Бих Ви препоръчала да вземете и мултивитамини.
Сега, нещо за желязото в растенията. Това е нехемово желязо и неговата степен на усвояване е много по-ниска, както и се влияе по-лесно от други фактори в диетата, например фитатите, които се съдържат в кафето, чая и бобовите култури, които могат да затруднят или да попречат на усвояването на желязото; докато витамин С може да ускори усвояването.
Хемовото желязо, което се съдържа в месото, рибата и птиците, се усвоява с 15 до 35% по-лесно от организма, то е по-биодостъпно.
Ако сте веган и разглеждате добавки, трябва да си зададете въпроса дали да приемате веган добавка с желязо, при което трябва да се уверите, че получавате достатъчно количество, или да приемате добавка на базата на хем желязо. Това е Ваш личен избор.
Но особено ако сте жена, трябва да обърнете внимание, че приемате достатъчно желязо всеки ден и да не си играете с това, защото може да бъде доста трудно, както за мен да се справите с това.
Колко Ви е необходимо? За мъжете 8 милиграма на ден, а за жените до 50 години - 18 милиграма на ден. След 50г. жената също се нуждае от само от 8 милиграма на ден.
Така че, това е количеството, което трябва да приемате. Отново, яжте храни с високо съдържание на желязо и в случай на нужда не се страхувайте да приемате добавки.
Имайте предвид, обаче, не Не искаме да превишаваме необходимото количество желязо, това също е опасно.
Но определено искаме да сме сигурни, че получаваме достатъчно.
Проверявайте кръвта си поне веднъж на година, за да сте още по-сигурни, че всичко е наред.Правете си пълно изследване на профила желязо, включително с феритин, желязо, хемоглобин и всичко останало.
Много Ви благодаря, че ме изслушахте!
Нека направим така, че тази седмица да се брои!
