Отново сме заедно тук за поредния епизод. Добре дошли!
Днес се почувствах вдъхновена да поговоря за стреса. Защото в днешно време имам чувството, че сякаш с всяка следваща година ние ставаме все по-стресирани. Сякаш медиите налагат още по-стресираща нагласа, хората около нас налагат по-стресираща нагласа.. и да, може би работата ни е по-изискваща от всякога.. Аз също изпитвам много стрес в момента поради определени пазарни условия и неща, които се случват. И през последните няколко седмици се оказах в ситуация, в която изпитвам повече стрес, отколкото обикновено.
Затова реших, че просто искам да споделя какво ми е помогнало да остана спокойна в такива моменти.
Има няколко неща, които правя и мисля, че помогнаха състоянието ми да не се отрази на отношенията с близките ми.
Така че, може би имате семейство, любим човек и приятели, които бихте искали да предпазите от ефекта на стреса си.
Тук не казвам, че трябва да прикривате стреса си, да го замаскирате и да се правите, че нищо не се случва.
Но през повечето време се оказва лесно да го излеем не някъде другаде, а върху любимите си хора.
Аз лично, когато се сблъскам с някой, който е много стресиран и който позволява на тази енергия да се прехвърли върху мен, обикновено се чувствам, сякаш този човек не се интересува от мен.
Всички се сблъскваме със стрес.
Но ако прехвърляте стреса си върху някой друг, тогава сте избрали лесния път.
Винаги можем да споделяме с приятелите си, но ако трябва да бъдем честни със себе си, това споделяме или не дай си Боже чисто оплакване – не помага нито на нас, нито на приятелите ни в този момент.
Вероятно влошава настроението ни и само затвърждава това настроение, затвърждава тази мисъл - вместо да я пуснем да си отиде..вместо да не й обръщаме толкова внимание.
Мантрата, която често си повтарям е Let go & surrender.
И понеже искам винаги да съм практична и полезна, продължавам с четирите стъпки за това как да останете спокойни във времена на стрес.
Първото нещо, за което мисля, е, че тази ситуация, която преживявам в момента, е стрес, в който съм се поставила сама съзнателно или несъзнателно. Избрала съм да бъда в тази ситуация. Много често, ние всъщност имаме право на избор и съответно поемаме отговорността.
Едно от ключовите неща, които преподавам на моите клиенти и на себе си е именно поемането на лична отговорност!
Защото, в живота, повечето неща, които ни стресират са ситуации, за които можем да поемем отговорност. Това е първият въпрос, който искам да Ви задам. Трябва да се запитате: „Аз ли съм отговорна за това?“.
В моя случай да бъда много стресирана от нещата, които се случват в работата или семейството ми, дали това е по моя вина? Дали това е моя отговорност?
Сега, мога да си кажа: „Не, не е! Това е заради този човек или заради тази ситуация.“. Но ако погледна по-внимателно, ще видя, че „Да! Определено това е моя отговорност. Защото Аз избрах да започна този бизнес; Аз избрах да продължа да се развивам, Аз избрах да продължа да помагам на повече хора, Аз избрах човека до себе си.“ Не трябва да правя всичко това. Никой не ми е казал да го правя. Никой не е дошъл и не ми е казал: „Вероника, трябва да продължаваш да се развиваш и да преминеш на следващото ниво, трябва да стартираш този проект“. Всъщност, много хора ми казаха да не го правя, много хора ми казаха: „Ей, не се занимавай с това. Нямаш нужда. Ще е трудно и стресиращо. Не го прави“.
Така че, първият въпрос е: „Кой е отговорен?“. Можете ли да поемете отговорност за това?
Аз мога.
Ако изпитвам стрес, знам, че това е мой избор; мое съзнателно решение да изградя тази общност, за да помагам на хората и ако изпитвам стресови фактори, които може би другите хора не изпитват, то е заради моя избор.
Мисля че тази стъпка е задължителна. Поемането на отговорност е един от най-бързите начини да преодолеете стреса, макар да звучи малко странно.
Поемането на отговорност за тази ситуация ще Ви помогне.
Втората стъпка е да се опитате да запазите стреса за себе си, т.е. да се опитате да не избухвате, да не се нахвърляте върху някой друг. Но, разбира се, все пак искаме да сме честни и да говорим за слона, който очевидно е в стаята. Аз го правя по начин: „Ей, това се случва в момента“, и след това, в същото изречение ще споделя как го разрешавам; какво правя, за да го подобря. Например: „Хей, в момента се сблъсквам с проблема, че … което е малко стресиращо.“ Не избухвам. Също така казвам: „Това и това е , което правя в момента..започвам да правя повече от това и спирам да правя онова.“
Т.е. втората стъпка е да видим как да се справим със стреса, след като вече сме поели отговорността за него. Т.е. сега следва да помислим за решения. Звучи толкова просто, нали? Но понякога няма прост отговор на този въпрос. Зависи от стресовия фактор.
Но, истината е, че много често не мислим достатъчно за решенията и за възможните начини да подобрим една ситуация, а се фокусираме само върху проблема. Затъваме в негативна спирала и дори спираме да търсим изхода, забравяйки, че понякога той дори не е само един.
Трябва да мислим дълбоко, да мислим надалеко.
Така че, тук просто ще Ви предизвикам за секунда.
Очевидно, всеки има различни житейски ситуации, но ако постоянно се чувствате стресирани.. от работата, даден човек или каквото Ви стресира и ако постоянно чувствате, че това вече влияе на здравето Ви, тогава трябва трезво и чисто обективно да погледнете - какво правите? и Каква е причината за стреса Ви?
Например, „причината за стреса е, че нямам достатъчно резултати; причината за стреса е, че има очаквания към мен, които не изпълнявам или Аз имам очаквания към себе си, които искам да изпълня, но не изпълнявам“ и така нататък.
Какво мога да направя по този въпрос? Има ли определени неща, които мога да науча?
Ако е в работата или пък в семейния Ви живот, понякога едно просто нещо или умение, което можете да научите ще Ви помогне да облекчите ситуацията. Например, можете да станете по-добри в дадено нещо, да си купите курс или книга, която да прочетете.
Да, знам, че това звучи много елементарно, но наистина ме учудва как хората вярват, че само като чакат нещата да се оправят или просто като се оплакват, нещата ще се оправят от само себе си.
Но след като ги признаем, след като поемем отговорност, тогава предприемането на проактивни действия, научаването на нещо и доказването на себе си е пътят напред. Поне така го правя аз.
Не казвам, че това е единствения път, не казвам, че съм права или перфектна, защото както казах, все още се стресирам от време на време, но това е моят опит, който се надявам да Ви бъде от полза.
Третата стъпка е, да помните, че едно от най-важните неща (да не кажа най-важното) е здравето Ви. А то и стресът са взаимосвързани.
Когато сте стресирани, здравето Ви се влияе и обратното.
Затова и създадох програмата за вечно бързащи и стресирани жени, която можете да намерите на https://veronikahealth.com
За да се справите със стреса, следва да станете по-устойчиви на стрес, а това можете да направите, като просто спите достатъчно, винаги поне 7-8 часа, като се уверявайте, че се храните пълноценно и осъзнато; като се уверявате, че прекарвате време навън и също като правите някакъв вид движение през деня.
Знам, че това отново е много базово, но това е, което създава устойчивост. Трябват Ви ресурси, за да се справите със стреса.
Погледнете най-успешните хора - всички те се грижат за здравето си като за нищо друго. Защото знаят, че това ги прави по-устойчиви.
И последната стъпка е, да изграждате устойчивост, като се излагате на обмислен и умерен стрес. Като хора, сме много адаптивни същества. Всеки път, когато изпитваме определено количество стрес, да, това е неприятно, но ние като че ли свикваме с него. С времето тялото Ви с изгражда толерантност.
Затова, ако вземете някой случаен човек от улицата (включително и мен) и просто го включите в режим, да речем - начина на живот на Илон Мъск или пък на някой инвестиционен банкер в Ню Йорк, вероятно би се сринал, би се разпаднал от напрежението и стреса, който би изпитал. Но инвестиционният банкер, макар и да е подложен на огромен стрес, вече е свикнал с това ниво на стрес, така че това е един нормален ден за него или нея, нали?
Просто нещо, върху което да помислите. Ние сме много адаптивни.
Като обобщение - ако изпитвате стрес заради работата, заради връзката си или друго.. -поемете отговорност; потърсете решения и се погрижете за здравето си. Но също така осъзнайте, че ще свикнете с напрежението и понякога точно това е, от което се нуждаем – нуждаем се от сила и издръжливост. И това ще преодолеем.
Лично Аз мисля, че животът днес и социалните медии ни правят много меки. Превръщаме се в много меки хора. Макар че трябва да се обичаме докато сме в този процес, трябва и да се научим да издържаме на предизвикателствата по пътя към целите си, защото всъщност, не сме се сблъсквали с големи проблеми от този.
Да, имаше коронавирус, например и това се случи, но не сме имали глад, войни и всички тези неща накуп. Така че, може да се каже, че ставаме малко меки, тревожейки се, че не можем да отидем на почивка по-скъп хотел или да си купим маркови дрехи.
Според мен, предизвикателствата и стреса са част от човешкия опит, част от пътя на душата ни в този живот.
Знам, че просто трябва да продължаваме и да ставаме все по-силни докато не преминем от другата страна, където са животът, за който мечтаем и човекът, в който искаме да се превърнем.
Благодаря, че ме слушахте! Ако искате да ме подкрепите, ако този подкаст Ви харесва, бихте могли да оставите оценка и отзив в iTunes. Ще Ви отнеме само 5 -10 секунди, а бих Ви била изключително благодарна!
До скоро!
